Цветни джвъчки… като за мен

Признавам си, че имам слабост към диадемите, лентите и брошките. Чувствата ми към дребните джвъчки – ластичета, фибички, шноли са ми по-скоро променливи. Понякога те избиват отвътре, в повечето случаи си кротят на топличко. Предполагам защото в избора ми на собствена прическа се ръководя от практичността – или да съм с много къса коса, или ако съм със средна, законът на мързела повелява с едно сресване на ден и една диадема, да приключа с напрежението около визията ми. И тъй като същата небрежност, добре де, мързел, м-ъ-р-з-е-л, към себе си прилагам и към дъщеря ми, засега скатавам от ръчно правени дребосъченца. Имам шесто чувство, че когато малката се озове в затворения кръг на детската градина, госпожицата в нея ще наддаде вой и… тогава ще видите детската серия. :-)

За да съм честна пред себе си, обикновено цветчетата, които определям за брошки, получават основа с безопасна игла и щипка. Ако е по-голям размер, стоят еднакво добре за специални поводи и фотосесии както в косите, така и в реверите. Могат да бъдат аксесоар към шал или към чанта, а защо не и като интериорен акцент. Което официално номинира всяка брошка за фиба и всяка фиба – за брошка. Гол за Мързелът! :-)

Ще ви разкажа тук и сега за брошките, моите брошки. Мои – не само като следствие на ръцете ми, а и като моя лична потребност за притежание… Харесвам цветята, ама големите цветя. С тях можем да сме забележими и контрастни, но в същото време – дискретни и елегантни. Могат да се вместят във всеки стил на обличане, да ви придружават на най-различни поводи, да са облечени в подаръчна опаковка.

Тази е може би една от любимите ми брошки…

Роза

… вероятно защото голяма играчка падна с нея, различава се от останалите рози, цъфти и прецъфтява от настроение. Всяко листенце пришивах към останалите почти-и-и-и-и, ама почти търпеливо, с типичната детска невъздържаност да стигнеш до края. Когато я завърших, големият ми син, оглеждайки я с окото на литературен критик, импулсивно каза, че непременно трябва да я задържа за себе си. Послушах го, но и направих още нещо – прикачих я към облечена диадема и сега с дъщеря ми имаме общ аксесоар, но за различни части от тялото. Естествено, на нея й отива повече. :-)

Другата ми брошкофиба носи мисълта за романтика и нежност…

Брошка-фиба

… така отчайващо типични за мен. Има две неща в живота ми, които никога няма да се променят – оптимизмът ми и романтичния привкус към всичко, целодневно. Затова се чувствам еднакво добре и в сатен, и в дантела. Сигурно съвсем скоро ще открия още някое късче материя, с което да изпълняваме олимпийската дисциплина за стоици – синхронно изплуване от житейската сивота.

И тъй като без синьо, що за живот е това…

Комплект герданче с фиба

… ето го и него. Винаги усещам нужда да се докосвам до морето и небето. И понеже, разбираемо, физически е трудно изпълнимо (предвид очебийната ми липса на криле и драматичния ми опит да се удавя, и то сериозно), пренасям отговорността върху синьото към аксесоарите. Раждането на едно почти такова лазурно комплектче беше по вина на приятелка. Толкова бързо трябваше да изпълня желанието й, че не ми остана време да го снимам. В пристъп на подлото чувства „завист“, реших, че е добра идея да генерирам силата на същата завист в творческа мисъл по изпълнението на още един гердан с фиба. Получи се този микс от полимерна глина, сатен и перлички. Понякога ги нося като комплект, друг път отделно, но винаги докосвайки ту морето, ту небето.

Другата ми любима приятелка…

Брошка от сатен

… е тази прикрита мартеничка. Да, беше такава докато имаше защо да е такава. Видях щъркелите на входа за София, но не я предадох на дърветата и вятъра. Егоистично продължавам да я ползвам ту в косите, ту към дрехите. С тази брошка всъщност може би прикривам синята си страст, за сметката на наивното бяло, което също може успешно да ме представлява; към желанието да изживявам отново и отново любовта – разтърсващата, вярната, червената.

Кажете сега, не е ли готин и оригинален начин да опознавате хората само по аксесоарите им? Да си призная, често когато изпълнявам някоя поръчка, си представям що за човек е поръчителят, получателят или често и двамата в комплект. Дали е стриктен и точен като отброяването на часовникът, разсеян като разрошените коси, слънчев като чистата душа на дете, спокоен като тихата и бавна стъпка на костенурката… Вече се превърна в нещо като игра и разсейващ елемент, когато в малките часове от денонощието съм готова да заспя върху конците и платовете.

И така, ще се радвам когато следващия път щом пожелаете брошка, станете притежатели на късче отразеност от вашата душевност. Това ще е достоен подарък за вашата визия и удоволствие за нашите очи, тези на ценителите на истинските и малките неща от живота. :-)

Ваша, Изи, обмислящата не каква да е, а шоколадоваааааа… ами брошка, да

„Ф“ като филц, „Ф“ като флирт, „Ф“ като фантазия

В изящния свят на цветята има толкова, толкова много идеи. Можеш да грабиш от тях с пълни шепи и да искаш още и още. Те, идеите, се раждат сами. Понякога в най-неподходящия момент – например, когато се стараеш да заспиш, преброявайки старателно 1,2…15…155… 3 трилиона овце; друг път съзерцавайки стара блуза, към която изпитваш похот да я разкъсаш и унищожиш до последното конче, с благородната кауза да се прероди в цвете; често когато хаотично подреждаш материалите на масата, стараейки се да не повтаряш вече създадена идея; най-вече когато съзнанието ти е освободено от всичко – от образите на цветята на други, от мисълта за поръчката в ход; от чувството, че имаш още и още да учиш…

Пиша всички тези врели-некипели изречения, защото в тази публикация ще събера само онези цветенца от близкото минало, които са били най-харесвани от самите вас, но и от мен. Много, много рядко вкусовете ни са се различавали, което ме кара да се чувствам щастлива. И тъй като началото бе филц, останалото, флиртът и фантазията, се завъртяха около него. Трябваше да минат няколко месеца, за да се захвана отново със сатен и органза, след това открих дантелата и сега почти не се сещам за „Ф“-то, освен ако нямам такава поръчка. При Пикасо това се нарича „син период“. При Изи – откачена-ми-работа.

Една от първите ми комбинации, беше филц с плетиво. Много ми допадаше да правя цветя от двете материи едно върху друго или едно до друго. В момента, честно, не ми се прави. :-) Ето един пример на сърца в четирилистна детелина, на розичка в розата,  на букет от рози, на самата роза и последно – цял слънчев венец.

След като приключих с плетените цветчета (всъщност не съм им обърнала гръб завинаги, защото си имам запаси в една зор-заман торбичка), започнах да правя букети само от филц. Тези тюркоазени фантазии бяха комплект за Дени и нейната малка мис. След техните ленти, още 7 такива поръчки получих и, кълна се, една с една не си приличат. :-) Нали правим уникати, не масовки.

Лента с рози

От този тип бебешки ленти също имах няколко поръчки, но като че ли тази ми е най-симпатична. Естествено, заради синьото и щампования филц. :-)

Лента с рози

Тази, конкретно, е от периода, в който открих дебелият 3 мм-ов филц и го включих в есенната колекция с диадеми през 2012 г. Цветята стават обемни и тежки, съвсем подходящи за студени дни.

Диадема

Парти розата и този уникален букет допълват красотата на две прекрасни създания – Ванеса и Ели, а тази сутрин сякаш ме подканят да направя нови.

А ето и филцови аксесоари, които не са съвсем цветя:

пеперудката, която ми е толкова мила, без да е продукт на някакво свръхгениално въплъщение, а защото ми беше първата продажба и то на изключително мил човек – Елзи, един фотограф, който ще взриви света когато му се представи!

* сърцето, което дъщеричката ми съвсем нережисирано подари на своята приятелка Валерия.

* пеперудата, която драматично изчезна от главата на Киси в едно столично заведение и временно разби сърцето й.

Разбира се, освен диадеми и ленти, направих много фибички от филц, на които ще посветя отделна публикация. В момента тези аксесоари търпеливо изчакват своят ред…

Не зная кога точно филцовите цветя ме освободиха от примката си. Може би в началото на 2013 г., когато направих първите си мартенички… от сатен, органза, тюл и дантела. Получи се нещо ей такова:

Дантела и сатен

Първите ми опити с тези материи бяха още преди началото – преди morea да се покаже официално. Оставих ги да отлежат, защото от една страна не бях преодоляла страха си към огъня и от друга, органзата специално не се подчиняваше на ръцете ми. Уших само торбичките, с които опаковах продуктите, с ясната мисъл, че някой ден ще отворя отново съкровищницата. Е, този момент вече настъпи. Но за него, следва друга изповед. :-)

„Ф“ като филц, „Ф“ като флирт, „Ф“ като фантазия – може би тази есен ме очаква ново „Ф“-предизвикателство. Изключително много ми допада работата с естествена вълна, тренирам мокро плъстене, а в удобен момент съм си обещала да опитам и иглонабиване. Правя го само за лично удоволствие, защото мачкането на естествен материал успокоява сетивата ми и приспива емоционалността ми. От последната имам в излишък. Иначе ми се струва скъпо и неефективно занимание и бих го правила само за най-близките хора, за отделна поръчка и за себе си. :-)

И така, в изящния свят на цветята няма нищо по-хубаво от новото цвете, което си създал с любов, копнеж, мисъл за някого, спомен за нещо отминало. Всяко има своя собствен заряд, но не всяко може да бъде разбрано от всеки. Защото колкото хора, толкова вкусове и трепети. Прекрасно е когато сме заобиколени от красота, мечта, свобода! Прекрасно е да излиза изпод нашите ръце, сърце и душевност.

Ваша застинала в поза „Ф“ като „флора“, Изи

Вдъхновение в червено, бяло и още нещо

Откакто се роди идеята за morea, нашият малък свят, който обитаваме двете с Тоня, се превърна в един неспирен съзидателен ден. Ден, без нощ. Кой би могъл да заспи, ако затваряйки очи в тъмното, усеща и дори опипва материята и материалите, артистично разхвърляни тук-там из пространството?! В този ден-без-нощ знаеш, че ръцете ти имат нужда да пресъздават сърцето ти. Без покой. Сърцето е силата, което пулсира в ръцете, буквално ги води за носа, ориентира ги така, както звездите посочват пътя на безпътните моряци.

Тази година не успяхме да се подготвим навреме и да предложим официално нашите мартенски идеи. И причината за това е, че тези идеи изпревариха отброяването на часовника. Баба Марта пристигна и завърза мартенички от morea само на най-близките ни хора – тези, които ни подкрепяха до тук и в които усещаме безрезервно, но и критично одобрение. Благодарим ви!

Различното на нашите мартенички е, че те могат да се носят не само през месеца на Баба Марта, защото колкото и да ви приличат на мартенички, всъщност могат и да не ви приличат. :-) Причината за това е, че се заиграх с цветовете и ги подготвих така, че червено-бялата прежда да се отдели когато видите първия щърк. Вашата бивша вече мартеничка продължава да е един от пролетно-летните аксесоари в реверите, в косите ви. Ето ги и тях, а ако имате желание за подобни, не-мартенички, пишете.

Брошка от сатен,тюл, мъниста и филц

1-2013-02-233

1-009

1-014

Брошки от сатен, органза и филц

За красота на финала, но в никакъв случай не на последно място, ви представям очарователната Габи, приятелка на моята щерка. Почти 3-годишен бяс Киси саботира опитите ми да я заснема, за това пък Габи кокетно ми помогна, като една истинска бъдеща дама.

Дантелена лента от сатен

Ами, общо взето това бяха тазгодишните ни мартенички. Някои пропуснах да снимам в бързината, но сигурно ще ги видите реализирани в други предложения. Искрено се надявам догодина да имаме повече червено-бели-и-още-нещо неща, с които да зарадваме повече приятели. Може би трябва да започна да ги подготвям бавно и напоително още от септември…

Усмихната пролет, макар и дъждовна,

Ваша бивша мартеничка, Изи